E334 - L(+)-винена киселина

Функции: Антиоксидант, Комплексообразуватели

Винената или тартаровата киселина е двуосновна органична киселина, вид захарна киселина. Представлява бели кристали или прах. Съдържа се естествено в много растения, особено в грозде и тамаринд, и е една от основните киселини във виното. Ползва се като добавка към други храни, като им придава кисел вкус, а освен това е и антиоксидант. Солите ѝ се наричат тартарати. Тартаровата киселина може да се разглежда като дихидроксилно производно на янтарната киселина. За пръв път тартаровата киселина е изолирана от калиев тартарат, известен от древността като винен камък -още тригия, тартар-. Откритието е направено около 800 г. от персийския алхимик Джабир ибн Хаян -Jabir ibn Hayyan-, който е откривател и на други основни химични процеси, използвани и в наши дни. Съвременният процес на изолиране е разработен през 1769 г. от шведския химик Карл Вилхелм Шееле. Хиралността -оптичната изомерия- на винената киселина е открита през 1832 г. от Жан Батист Био, който наблюдавал способността ѝ да завърта равнината на поляризирана светлина. Луи Пастьор продължава неговите изследвания през 1847 г., като проучва формата на кристалите на винената киселина и установява, че са асиметрични. Чрез ръчно пречистване на кристалите с различна форма Пастьор първи получава чиста проба от L-+--винена киселина. - Wikipedia